Навън е нощ, поглеждам към небето,
звездите ме посипват със надежда,
че всеки следващ ден от битието,
ще донесе любов и много нежност.
Отгоре ми намигва и луната,
погалва ме с коси от златен пясък,
с копнежи озарява тъмнината,
очите се притварят в сладък блясък ...
© Дончо Антонов Всички права запазени