Преди...сега

20.06.2006 г., 11:11 ч.

Поезия

787 0 2

Когато те срещнах за пръв път -
признавам - изпитах лек смут.
Тогава беше толкова мил с мене,
прекарвахме заедно много време.
Тогава ти беше различен,
беше ми много симпатичен.
Може би и те обичах дори,
само с теб бяха изпълнени моите мечти.
Когато те срещнах, щях да онемея,
от тогава без теб не мога да живея!
Обичам те наивно, просто така,
но какво стана сега?...
Когато те срещнах за последен път,
отново изпитах лек смут.
Тогава се държеше толкова ужасно с мене,
не бяхме заедно, както преди време.
Вече си толкова различен
и дума да не става! Не, не си ми симпатичен!
Вече не те обичам дори,
искам да се махаш от моите мечти!
Когато те видях за последен път, щях да онемея,
реших, че и без тебе мога да живея.
Вече не те обичам наивно, просто така!
Какъв беше... какъв стана сега...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Етчи (Анета Саманлиева)

2006-06-20T19:57:24+03:00

И как оценка три от Анета Чилева и моят коментар който не съдържа оценка , но е положителен се превърна в крайно 2,50 от 2 гласа както в момента е изписано
Етчи (Анета Саманлиева)

2006-06-20T19:50:13+03:00

Да , това усетих и видях в теб , затова и отделих време за да прочета твоите неща . Напредъка е осезателен и за това говорех и преди .
Строги , гневни думи , но без да бъдат груби .
Поздравления за възходящата градация в писането ти .
Оценка / от 2 до 6 /не поставям , не съм привърженичка на това

А адашката да каже защо е написала три / просто така ли , без думи ?/