Преди...сега
Когато те срещнах за пръв път -
признавам - изпитах лек смут.
Тогава беше толкова мил с мене,
прекарвахме заедно много време.
Тогава ти беше различен,
беше ми много симпатичен.
Може би и те обичах дори,
само с теб бяха изпълнени моите мечти.
Когато те срещнах, щях да онемея,
от тогава без теб не мога да живея!
Обичам те наивно, просто така,
но какво стана сега?...
Когато те срещнах за последен път,
отново изпитах лек смут.
Тогава се държеше толкова ужасно с мене,
не бяхме заедно, както преди време.
Вече си толкова различен
и дума да не става! Не, не си ми симпатичен!
Вече не те обичам дори,
искам да се махаш от моите мечти!
Когато те видях за последен път, щях да онемея,
реших, че и без тебе мога да живея.
Вече не те обичам наивно, просто така!
Какъв беше... какъв стана сега...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Злобка Злобкова Всички права запазени
