Zlobata (Злобка Злобкова) Zlobata (Злобка Злобкова)
1 12
Jun 20, 2006, 11:11 AM

Преди...сега

  Poetry
1.2K 0 2

Когато те срещнах за пръв път -
признавам - изпитах лек смут.
Тогава беше толкова мил с мене,
прекарвахме заедно много време.
Тогава ти беше различен,
беше ми много симпатичен.
Може би и те обичах дори,
само с теб бяха изпълнени моите мечти.
Когато те срещнах, щях да онемея,
от тогава без теб не мога да живея!
Обичам те наивно, просто така,
но какво стана сега?...
Когато те срещнах за последен път,
отново изпитах лек смут.
Тогава се държеше толкова ужасно с мене,
не бяхме  заедно, както преди време.
Вече си толкова различен
и дума да не става! Не, не си ми симпатичен!
Вече не те обичам дори,
искам да се махаш от моите мечти!
Когато те видях за последен път, щях да онемея,
реших, че и без тебе мога да живея.
Вече не те обичам наивно, просто така!
Какъв беше... какъв стана сега...
 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Злобка Злобкова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    И как оценка три от Анета Чилева и моят коментар който не съдържа оценка , но е положителен се превърна в крайно 2,50 от 2 гласа както в момента е изписано
  • Етчи (Анета Саманлиева)
    Етчи (Анета Саманлиева)
    Да , това усетих и видях в теб , затова и отделих време за да прочета твоите неща . Напредъка е осезателен и за това говорех и преди .
    Строги , гневни думи , но без да бъдат груби .
    Поздравления за възходящата градация в писането ти .
    Оценка / от 2 до 6 /не поставям , не съм привърженичка на това

    А адашката да каже защо е написала три / просто така ли , без думи ?/

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0