Преди спомена за нашето бъдеще
Каква е тая обреченост,
дето ни овъртòли душите -
изпълзяват тежки мисли
като влечуги от пещерите.
Оплели сме се - змийска прежда
в живо кълбо стоглаво,
нито напред помръдваме,
нито се предаваме.
Студени сме, кръвта се смръзва,
мълчим и съскаме през зъби,
а камъкът се разтапя от нежност,
докато си спомня нашето бъдеще.
Години събираме тежка отрова,
трупаме, спастряме я грижливо...
Ще ни стигне ли да се защитим,
когато светът се изправи срещу ни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Соня Емануилова Всички права запазени
И така кое е първо - жената или бюста? Вярно, че бюста върви пред жената (особенно при представителките на поп-фолк движението, което е обречено на вечен застой), но смисъла и красотата се крият в жената. Някои стоки ги продава опаковката, а други марката т.е. качеството. Така че да наблегнем на съдържанието, което междувпрочем ми харесва и е причината за този коментар, колкото и да не си личи от първите ми изречения. 
