Rondissima (Соня Емануилова)
111 696
4.06.2010 г., 12:32 ч.

Преди спомена за нашето бъдеще 

  Поезия
622 0 5

 

 

Каква е тая обреченост,

дето ни овъртòли душите -

изпълзяват тежки мисли

като влечуги от пещерите.

 

 

Оплели сме се - змийска прежда

в живо кълбо стоглаво,

нито напред помръдваме,

нито се предаваме.

 

 

Студени сме, кръвта се смръзва,

мълчим и съскаме през зъби,

а камъкът се разтапя от нежност,

докато си спомня нашето бъдеще.

 

 

Години събираме тежка отрова,

трупаме, спастряме я грижливо...

Ще ни стигне ли да се защитим,

когато светът се изправи срещу ни.

© Соня Емануилова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Виждам, че сте освежили извечния въпрос за кокошката и яйцето с жени и бюстове И така кое е първо - жената или бюста? Вярно, че бюста върви пред жената (особенно при представителките на поп-фолк движението, което е обречено на вечен застой), но смисъла и красотата се крият в жената. Някои стоки ги продава опаковката, а други марката т.е. качеството. Така че да наблегнем на съдържанието, което междувпрочем ми харесва и е причината за този коментар, колкото и да не си личи от първите ми изречения.
  • Мъдро и силно си опоетизирала главата на митичната Горгона-Медуза.
    Поздравления за хрумката!
    Брависимо!!!
  • хубаво, особено финала

    П.П.: "Текст без заглавие е като жена без бюст, дори по-ужасно." - Арихо, това е култово!!!
  • овъртолени отсекъде
  • !!!
Предложения
: ??:??