Преди зората
Когато ти не можеш да заспиш
и в мрака секундите броиш,
когато сам в дъжда стоиш
и в калта коленичиш.
Когато нощем чуваш вятъра студен
под вратите тихо да свисти
и когато свит и безгранично уморен
за нейния лик бленуваш ти.
Но тя не може да се върне знаеш,
една преграда неумолимо ви дели
и едва сега ще осъзнаеш
колко много ще боли.
И когато сълзите така горят твоето лице,
че повече не можеш да търпиш,
когато скръбта в твоето сърце
е твърде силна за да продължиш.
*
Тогава знай, че аз те притежавам,
"Тъга" се казвам аз и ти си робът мой,
мъката ти безкрай ще удължавам,
не ще оставя аз за теб и миг покой.
Докато гаснеш ти в страдание
ще изпитвам аз наслада,
ще изтръгна от теб всяко упование
и ще те измъчвам без пощада.
Ще се топиш ти ден след ден,
ще те унищожавам час по час
и когато едва дишаш ти сломен,
ще започвам всичко отначало аз.
В моите очи
ще се давиш ти ужасно в тъмнината,
в която без да види слънчеви лъчи
изтля един живот преди зората...
© Симеон Всички права запазени