17.06.2015 г., 13:21

Преди зората

543 0 0

 Преди зората

Когато ти не можеш да заспиш
и в мрака секундите броиш,
когато сам в дъжда стоиш
и в калта коленичиш.

Когато нощем чуваш вятъра студен
под вратите тихо да свисти
и когато свит и безгранично уморен
за нейния лик бленуваш ти.

Но тя не може да се върне знаеш,
една преграда неумолимо ви дели
и едва сега ще осъзнаеш
колко много ще боли.

И когато сълзите така горят твоето лице,
че повече не можеш да търпиш,
когато скръбта в твоето сърце
е твърде силна за да продължиш.

              *

Тогава знай, че аз те притежавам,
"Тъга" се казвам аз и ти си робът мой,
мъката ти безкрай ще удължавам,
не ще оставя аз за теб и миг покой.

Докато гаснеш ти в страдание
ще изпитвам аз наслада,
ще изтръгна от теб всяко упование
и ще те измъчвам без пощада.

Ще се топиш ти ден след ден,
ще те унищожавам час по час
и когато едва дишаш ти сломен,
ще започвам всичко отначало аз.

В моите очи
ще се давиш ти ужасно в тъмнината,
в която без да види слънчеви лъчи
изтля един живот преди зората...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...