24.10.2012 г., 22:55 ч.

Предихание 

  Поезия » Друга
1235 0 5

Вятърът свири в еловите клони.

Последният лъч се прокрадва за миг.

Изчезна и той -

душата ми се изрони

и се превърна във съсипни.

Вятърът свири в еловите клони,

последен пламък в мен загаси.

© Галина Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??