Прединфарктно
ковчежето ми
с мечти,
парцаливи
и накъсани,
все едни и същи...
а в гърдите ми
тъпан дере се
до пръсване...
Декорно
се прескачат
мъртви дни,
издишани
в нереално време,
от горчилка
започва да сладни,
а в гърдите
прединфарктно
нещо стене...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Манджукова Всички права запазени