28.12.2024 г., 9:27

Предизвикан отговор

332 3 2

ПРЕДИЗВИКАН ОТГОВОР

 

... твърде късно ми е вече да променям своя стил,

и съм демоде човече – в ямб, хорей, или в дактил,

виж, сегиз-тогиз ги мешам амфибрахий с анапест,

и тогава ставам смешен, плача – тъжен и злочест,

римичките ми са лесни, помнят ги – дори деца,

даже там ще пея песни! – под отвъдните слънца,

 

щом ключето Свети Петър врътне в райските врати,

ще летя на хекзаметър, нека Омир ми прости! –

хлад из летните усои, вятър в зимното перде,

туй са стихчетата мои! – нищо, че са демоде,

хлебец и солчица – стиска, и лъжичка липов мед,

ако някому съм писнал, да си търси друг Поет.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...