Предизвикана реплика
Предизвикана реплика
Уморен съм, момиче!
Много съм уморен.
Но живота не ми е омръзнал.
И посрещам с усмивка
всеки нов божи ден,
като част
за подреждане в пъзел.
Ще посрещна и теб,
като нова зора.
Като блясък на слънце в полето.
Като дъжд за пресъхнала в жажда земя.
Като огън.
И топъл.
И светъл.
После
двойно умората
нека тежи.
Нека дишам
за въздух дълбоко.
Неразумният глад за любов
ще боли.
Но нали ще е после.
Какво пък...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
