Предизвикано
Дали пък ще се уморя да търся,
дали пък ще се уморя да вярвам…
Не очаквай да подгъна колене.
Напук, изправена ще си остана,
че майка съм на горди синове -
аз зная как отглеждат се мъже.
Наивна или не, ще устоя
и то - на собствената си Земя.
Ще я ора и семена ще пръскам,
деца ще раждам, песни ще им пея.
Корените са ми в най-дълбокото,
затуй изправена ще оцелея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Танчева Всички права запазени
