26.01.2014 г., 14:56 ч.  

Предизвикано 

  Поезия
833 1 12

Дали пък ще се уморя да търся,

дали пък ще се уморя да вярвам…

 

Не очаквай да подгъна колене.

Напук, изправена ще си остана,

 

че майка съм на горди синове -

аз зная как отглеждат се мъже.

 

Наивна или не, ще устоя

и то - на собствената си Земя.

 

Ще я ора и семена ще пръскам,

деца ще раждам, песни ще им пея.

 

Корените са ми в най-дълбокото,

затуй изправена ще оцелея.

 

 

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Горда българка! Браво!
  • Достойно, със самочувствие и със съзнание на изпълнен дълг, звучи гордо.
    Поздрави!
  • Вълнуващи, истински и искрени думи.
  • Красива простота и достойно себеусещане!
    Поздрав!
  • Красиво! Хареса ми!
  • Браво, Росица! Жарещо.
  • Патриотизма вече не е на мода. Сега е актуално да си "гражданин на света". Така че, стихото ти ме изненада приятно.
  • гордо и вдъхновено!!!
  • Хубав, силен стих и прекрасен финал!
    Поздрави Роси!
  • Затуй изправена ще оцелея. Красиво !
  • Да, оцеляваме винаги, когато корените ни са в дълбокото! Поздрави за хубавия стих!
  • Под стихотворението си исках да копирам една картина, на която е изобразена българка в национална носия, но не успях. Не успях и да изтрия част от линка на картината. Моля, редакторите да ми помогнат!
    Отказах се да копирам картината под стихотворението си. Желая линкът към нея да бъде изтрит напълно.
Предложения
: ??:??