Дали пък ще се уморя да търся,
дали пък ще се уморя да вярвам…
Не очаквай да подгъна колене.
Напук, изправена ще си остана,
че майка съм на горди синове -
аз зная как отглеждат се мъже.
Наивна или не, ще устоя
и то - на собствената си Земя.
Ще я ора и семена ще пръскам,
деца ще раждам, песни ще им пея.
Корените са ми в най-дълбокото,
затуй изправена ще оцелея.
© Росица Танчева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
