2.05.2009 г., 23:55

Предмети

954 0 1
Тъжни са мълчаливите предмети,
когато светлината не ги озарява.
Сякаш са от някого отнети,
за да потънат в прах и в забрава.

А те дори слаб звук не издават-
просто мълчат в тъмнина обвити.
Мълчат и с трепет се надяват
някой ден да бъдат преоткрити.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светльо Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Историята на темата на мислите ти в стихът ти ...е специална и незабравима!!!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...