May 2, 2009, 11:55 PM

Предмети

  Poetry
957 0 1
Тъжни са мълчаливите предмети,
когато светлината не ги озарява.
Сякаш са от някого отнети,
за да потънат в прах и в забрава.

А те дори слаб звук не издават-
просто мълчат в тъмнина обвити.
Мълчат и с трепет се надяват
някой ден да бъдат преоткрити.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светльо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Историята на темата на мислите ти в стихът ти ...е специална и незабравима!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...