May 2, 2009, 11:55 PM

Предмети

  Poetry
955 0 1
Тъжни са мълчаливите предмети,
когато светлината не ги озарява.
Сякаш са от някого отнети,
за да потънат в прах и в забрава.

А те дори слаб звук не издават-
просто мълчат в тъмнина обвити.
Мълчат и с трепет се надяват
някой ден да бъдат преоткрити.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светльо All rights reserved.

Comments

Comments

  • Историята на темата на мислите ти в стихът ти ...е специална и незабравима!!!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...