2.01.2025 г., 1:03

Предновогодишно в родния край

456 1 4

Навън се сипе бяла тишина.

Кристалчетата хрускат в тъмнината.

Студено е. И кръглата луна

ги прави светли като злато.

 

По уличката малка в късен час

се чуват стъпки закъснели.

И ето, вече хлопната врата,

прибра ги в топлите предели.

 

Студено е под стария фенер.

Но в къщи е и топло, и уютно.

В камината живот и светлина.

Във чашата червено вино.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...