palenka (П Антонова)
505 18447
26.02.2021 г., 8:05 ч.  

Предопределеност 

  Поезия » Авторска песен
554 4 21

Сама не се разбирам,  в сълзи потопена,

понякога към себе си път не намирам

в хаоса на разпилени мисли, изгубени чувства,

убити мечти и клетка за наранени души -

като слепец посред бял ден се блъскам...

 

Преглъщам, зъби неистово стискам.

а той, животът, препуснал към залеза,

като лимон се изцежда, тежи и притиска.

Няма време глътка въздух да си поема,

изправям гръб, и с крака изранени,

 

пристъпвам, от грях сътворена,

но грешница не - кръстът не е бреме,

нито съдба - предопределеност е

да си прашинка-живинка на тая земя,

част от безкрайния ход на света!

 

 

 

 

© П Антонова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "като лимон се изцежда"-само какво сравнение! И така го рисуваш,че като че ли не е казано с думи,а е картина.
  • Благодаря!
  • Поздравления! Хубав стих!
  • Благодаря!
  • Браво!
  • А аз пък отивам да се посмея с твоите свалячи!
    пп
    за шанса, и аз се замислих: това, че някой би ни дал втори шанс, едва ли ще промени нещо, само би ни накарало да се представяме в светлина, угодна и за двамата, но дали е правилната? А когато сами си даваме, няма как да се скрием от себе си. Може и нещо по-добро от себе си да извадим, но няма да е по-лошо. Когато сами сме си съдници, съвестта работи най-рационално.
  • Разтърси ме! Промени резонанса в душевният ми мир и ме хвърли в дълбок философски размисъл...Поздравления!
  • Миг31 (Миг) - нали знаеш, че светът е не такъв, какъвто го виждаме с очите, а какъвто ни е в главите. Приемаме, преживяваме, възприемаме, шанс не другите, сами си даваме..
    Благодаря!
  • Оооо Пеппи висока ти е "ватер линията" та за това така. Орисия било! (Правя се на разбирач един вид) . Обичам да надничам в странчката ти!
  • генек (Георги Коновски) - имала съм съученици, дето вдигнат го да го изпитват. той мълчи:
    - Ти за днес учил ли си?
    - Да.
    - Хайде да чуем какво си научил тогава?
    мълчание...
    Подпитва учителят, върти суче - той мълчи;
    О пак се започва:
    - За днес учѝ ли?
    - Да.
    Хайде кажи...
    мълчи...

    Та и с разбирането: разбирам те, ама какво разбирам, на езика ми е, но не мога да го кажа!
  • Не разбирам само сложните
  • Хубаво...
    - Разбираш ли ме?
    - Разбирам те...
    - Тогава да ми обясниш и на мен, че не се разбирам...
  • Жена, колкото искаш цветове и лица
    Благодаря на всички ви!
  • убити мечти и клетка за наранени души -
    като слепец посред бял ден се блъскам...
    Всеки има такива моменти в живота си! Много силно и толкова ми е близко!
  • Така е, част сме от безкрайността, та макар и с времетраенето на едно мигване...
    Поздравявам те.
  • Звучи ми насечено, интересно каква е мелодията.
  • Хубаво е! Много.
  • amethyst (Калин Пантов) - 🐞 благодаря!
  • Истинно и силно! Браво, Пепи!
  • Скитницa - на Гени стихотворението снощи ме разтърси и ми припомни през какво ли не минаваме в тоя живот.
    🌻 благодаря, слънчева!
  • "пристъпвам, от грях сътворена,
    но грешница не - кръстът не е бреме,
    нито съдба - предопределеност е"
    Хареса ми, Пепи!
Предложения
: ??:??