Искам да ти гадая,
но как, аз не зная!
Да предвидя бъдеще светло за теб -
погледнах небето, за да узная!
Попитах звездите - трептяха,
вятърът нежно шептеше,
облак виждах във мрака.
Искам да ти гадая!
Изчаках утрото светло,
попитах лъчите на слънцето жарко,
земята докоснах с ръка,
попитах буйния ручей в гората,
цвете откъснах – преброих му листата.
Отговора вече го зная -
щастие ще има за тебе до края,
а краят далечен
никой не знае къде е.
Попитай сърцето - дочувахме глас,
попитай душата щастлива,
всичко знае за нас!
© Анжела Ангелова Всички права запазени