miss_pretty (Няма значение)
37 83
22.11.2007 г., 14:55 ч.

Предсънно... 

  Поезия » Друга
649 0 4
Вечер е. Нощта се е сляла
с трагизма и болката на изтерзани души.
Утре пак, от деня побеляла,
ще носи тя полъх на вяра за по-добри дни...
Сутрин борбата започва наново,
надеждата изгрява със слънцето,
но защо ли после залязва с него???
Нали, веднъж посято, зрънцето
е вече извор на живот и вяра?
Къде се губи тя нощем, сред мрака
пътя ли бърка? Или на звяра
попада в лапите зад храсталака?

Изморена съм. От мисли. От гадания.
От живот графично-подреден.
Търся смисъл в бледните очертания
на утрешния по-разхвърлян ден...
Наранена, посинена е мойта усмивка,
сякаш паднала на коня от седлото.
Мисли.
Понякога и те се нуждаят от почивка...
Да ги пратя ли на екскурзия до леглото?

(Понякога, когато човек е изморен, го връхлитат странни мисли... Изпитва апатия към всичко и е обезверен. А на другия ден всичко започва отначало с нови сили и надежди, сякаш вчера никога не е било...)

© Няма значение Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??