19.02.2025 г., 9:04

Преглед на съботния печат

357 1 2

ПРЕГЛЕД НА СЪБОТНИЯ ПЕЧАТ

 

Моите дни са пехота – кашици, бронирани в сиви армейски шинели,

моите нощи на черни дивизии в марш на скок се изтеглят в зори,

в стогодишни войни, озарен от шрапнели, не вях знамената си бели,

не наемен войник аз умирах – бях щастлив – че не мрях за пари,

 

няма битка, която съм губил – нямам дадено знаме, напуснат редут,

крак набивах – хвърчаха ми цинтите и ми пламнаха, прашни, кубинките,

марширувах на вожда – но си знаех, че вождът е за яко връзване луд –

че ни прави на луди – с наслада ни гледа и ни взема хептен за калинки,

 

даже вестникът писа, че нямало смисъл да му мислим нашир и надлъж,

щото всичко течало – и хабим се нахалост да мислим с нашите мозъци,

да си пеем, защото какво от това, че сме сеели жито, а сме жънели ръж,

нали утре животът ще бъде по-хубав от песен и дните ще станат розови,

 

но накрая ми писна – обух си опинците и си плюх в канала на телевизора,

и си казах комай тия синковци нас ни лъжат – и метнах крак върху крак –

и зачаках от североизток да пристигне на бял кон Конникът на комунизЪма

и на моята улица слънце да грейне, и да лъсна и аз – лоботомиран глупак,

 

светът ми е походна спалня, спя с обувките – не си нося приспивна пижама,

не си бая на бълхите, овце не броя, не си падам по древния шепот фън-шуй,

ако знам, че децата ми ще протягат ръце като просяци жални пред храма,

и последния лев ще си дам – за ремонт на „Радецки” – заорал в Козлодуй.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...