Преговор на Буковски

ПРЕГОВОР НА БУКОВСКИ

... не ти трябва да четеш Чарлз Буковски, като имаш мен – 
мога да те изчукам под заслона на някоя есенна спирка в дъжда, 
на тъмното стълбище в някой зимен вход – или на нудисткия плаж
в ранното юлско утро, докато Джон Лоутън бавно си скача в дънките,
сигурен съм, ще пищиш по-тържествено от преминаващите патрулки
и линейките с вампирясалите от болки, упования и ужас родилки, 
красива си в дълбочинните си мълчания, когато 
съсредоточено изпълняваш великолепните си концерти за пиколо – 
и се разпадам на ръждясали струни по своя натегнат гриф, 
питам се защо са пришити – и за мен ли са тия 69 
сребристи бисерчета по скришните ти бикини, 
които измъкнах от безмълвните ти Мариански падини? – 
намразвам си литературите – и онези, писани преди мен 
в нощи с вазелиново порно пред XXL-тринитроните по света и у нас,
предпочитам да те измълча с доверието на малко врабче, 
което трепери – и не иска да отлети от твоята топла шепа...