2 oct 2025, 15:04

Преговор на Буковски

209 1 1

ПРЕГОВОР НА БУКОВСКИ

 

... не ти трябва да четеш Чарлз Буковски, като имаш мен – 
мога да те изчукам под заслона на някоя есенна спирка в дъжда, 
на тъмното стълбище в някой зимен вход – или на нудисткия плаж
в ранното юлско утро, докато Джон Лоутън бавно си скача в дънките,
сигурен съм, ще пищиш по-тържествено от преминаващите патрулки
и линейките с вампирясалите от болки, упования и ужас родилки, 
красива си в дълбочинните си мълчания, когато 
съсредоточено изпълняваш великолепните си концерти за пиколо – 
и се разпадам на ръждясали струни по своя натегнат гриф, 
питам се защо са пришити – и за мен ли са тия 69 
сребристи бисерчета по скришните ти бикини, 
които измъкнах от безмълвните ти Мариански падини? – 
намразвам си литературите – и онези, писани преди мен 
в нощи с вазелиново порно пред XXL-тринитроните по света и у нас,
предпочитам да те измълча с доверието на малко врабче, 
което трепери – и не иска да отлети от твоята топла шепа... 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

  • и се разпадам на ръждясали струни по своя натегнат гриф,
    питам се защо са пришити – и за мен ли са тия 69
    сребристи бисерчета по скришните ти бикини,
    които измъкнах от безмълвните ти Мариански падини? –

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...