Прегърнах те... с очи
Видях те във съня си. Отдалече.
Но в гръб походката познах.
Разтупано сърцето ми отсече:
"Затичай се! Извикай го без страх!
Сигнал му дай, че има те, че тук си,
че жива си. Да, сложен е светът,
но щом съдбата среща ви, то значи
дарява знак и шанс за сетен път."
Изслушах си сърцето търпеливо,
но с` сила на насочена стрела
заби се болката до кръв, на живо,
във спомените общи задълба.
И хукна мисълта необуздана,
същински вихър през пустинна степ.
Настигна те. Душата ти прихвана
с молба една, да полети до теб.
Не знам дали ме чу, дали усети,
/зад ъгъла забързано се скри/.
А аз, скалистото безмълвно цвете,
останах... и прегърнах те с очи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
