Прегърнати, танцуваме в жарта
Изтляват буйните огньове на страстта.
Остава упоритата жарава.
След онзи близък хълм е старостта
и с младостта си се прощавам.
Недей угасва, жива топлинка,
без теб ще ни е тъмно и студено.
И с въгленче в протегната ръка
ще срещна аз съдбата отредена.
Прегърнати, танцуваме в жарта.
До болка са познати настроенията.
Какво пък, нека дойде старостта -
ще те целувам все така с вълнение.
И все така ще искам да съм с теб,
ще искам да се взирам във очите ти.
Ще ти прошепна във един сонет,
че всичко си за мене само ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Биразова Всички права запазени
!*
