8.10.2017 г., 11:00 ч.

Преживяни следи 

  Поезия
468 2 8

Кражба е, 

да оголиш душата до кости, 

да ограбиш мечти, 

а после да искаш да ти прости! 

 

Как се забравят безсънните нощи

под ярките летни звезди? 

Парят безразличните погледи

и искрите към други очи. 

 

Въглен са нощите самотни, 

а думите празни

избождат очите, кат тръни. 

Отварят нови рани. 

 

Дълго кърви. 

С години боли, 

но идват нови топли дни. 

Всичко пак ще цъфти. 

 

Само той е вече в забрани. 

В личен архив - преживяни следи. 

И не боли! 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво!!!
  • Супер, много силно! В любими, Васе!
  • Изповед на едно силно сърце! Поздравления!
  • Човек се учи цял живот ,така е и с любовта и болката !А това което не ни убива ни прави по силни!Поздравления Васе!
  • От болка преминава в безразличие и спира да боли!
  • Боли, Васи. Просто вече си свикнала с болката и не ти прави впечатление... Поздравявам те за стиха!
  • Дали болката отминава или просто затихва! Добре би било да не поглеждаме в миналото ...
  • Наистина ли не боли?
Предложения
: ??:??