Преживяни следи
Кражба е,
да оголиш душата до кости,
да ограбиш мечти,
а после да искаш да ти прости!
Как се забравят безсънните нощи
под ярките летни звезди?
Парят безразличните погледи
и искрите към други очи.
Въглен са нощите самотни,
а думите празни
избождат очите, кат тръни.
Отварят нови рани.
Дълго кърви.
С години боли,
но идват нови топли дни.
Всичко пак ще цъфти.
Само той е вече в забрани.
В личен архив - преживяни следи.
И не боли!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени
