Прекъсно...
Не търси у мене вече милост тиха...
И прощаваща прегръдка, нищо не търси!
Биха плакали очите ми за тебе, биха...
Ала късно е, пре-късно е, уви...
За думи, прозвучали по детински,
за любовен свян,
за обич,
за мечти...
За глупави целувки от уста момински,
за неволно рукнали сълзи...
Не търси у мене вече спирка тиха
за отмора, за утеха, не търси...
Биха те прегърнали ръцете мои, биха...
Ала късно е за връщане, нали?!
За безцелно скитане е също късно,
за мълчание приятно,
за игри...
За Любовта! За Любовта е тъй пре-късно,
за завръщането на тревогата дори...
Затуй у мене не търси ти кротостта покорна...
Милост, прошка, обич, суета...
Обичаха те сетивата мои, но съм вече морна...
Няма обич... Няма за кога...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дани Иванова Всички права запазени
