9 окт. 2007 г., 16:25

Прекъсно... 

  Поэзия
1420 0 17
 

Не търси у мене вече милост тиха...

И прощаваща прегръдка, нищо не търси!

Биха плакали очите ми за тебе, биха...

Ала късно е, пре-късно е, уви...

За думи, прозвучали по детински,

за любовен свян,

за обич,

за мечти...

За глупави целувки от уста момински,

за неволно рукнали сълзи...


Не търси у мене вече спирка тиха

за отмора, за утеха, не търси...

Биха те прегърнали ръцете мои, биха...

Ала късно е за връщане, нали?!

За безцелно скитане е също късно,

за мълчание приятно,

за игри...

За Любовта! За Любовта е тъй пре-късно,

за завръщането на тревогата дори...


Затуй у мене не търси ти кротостта покорна...

Милост, прошка, обич, суета...

Обичаха те сетивата мои, но съм вече морна...

Няма обич... Няма за кога...

© Дани Иванова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??