Прекъсно...
Не търси у мене вече милост тиха...
И прощаваща прегръдка, нищо не търси!
Биха плакали очите ми за тебе, биха...
Ала късно е, пре-късно е, уви...
За думи, прозвучали по детински,
за любовен свян,
за обич,
за мечти...
За глупави целувки от уста момински,
за неволно рукнали сълзи...
Не търси у мене вече спирка тиха
за отмора, за утеха, не търси...
Биха те прегърнали ръцете мои, биха...
Ала късно е за връщане, нали?!
За безцелно скитане е също късно,
за мълчание приятно,
за игри...
За Любовта! За Любовта е тъй пре-късно,
за завръщането на тревогата дори...
Затуй у мене не търси ти кротостта покорна...
Милост, прошка, обич, суета...
Обичаха те сетивата мои, но съм вече морна...
Няма обич... Няма за кога...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дани Иванова Все права защищены
