Прелъстяване
Разказваш ми за тъжен спомен -
как някъде с някого си се напила,
а аз сега му правя помен,
с това, че ти си мойта мила.
Добре! Разбрах, че се напи,
но узото не е нещастно…
Не ми разказвай! Замълчи!
За мен мечтаеше тогава страстно…
Сега и аз ще се напия -
историята в подробности я знам
и моля те, недей с тия
измислици… сега с бутилката съм сам!?
Говорил съм ти не веднъж
за парещите в съзнанието следи
и знаеш, че единственият мъж
съм аз – но ти се връщаш към “преди”?!
Изглеждал този, че е свестен -
ах, прави се на повелител
и колко много бил известен,
а знаеше, че той е прелъстител!
И почнахте чрез тост след тост
история позната – пребанална,
а ти показваше се като гост
и вдигаше послушно чашата кристална.
Играта се започва с доливане
и чашата не трябва да е празна,
а ти – в преструвка на опиване,
отблъскваше историята като омразна.
И тостовете вдигахте за здраве
по начин твърде лесен -
той сипваше, а ти повтаряше:”Наздраве!”
с преживяване на миг чудесен.
Не беше таз игра опасна,
защото нямаше в нея спор,
а ти бе чудна, тъй съгласна
в любезния и сладостен отпор.
Започваше се явно авантюра
с инстинкти в срещата случайна,
разкриваща човешката натура
в превратна светлина – омайна.
Играта бе подготвена и лека,
и повод хубав трябваше да има -
ти виждаже в лицето му човека,
та срещата така да бъде поносима.
Отчете му високо добрините,
когато в няколко поредни обиколки
видяхте осветен града, но ах, в гърдите,
защо ли те пронизаха познати болки.
Погледна си в огледалото очите
и в тях видя, че всичко е безсмислено,
защото липсваха на любовта лъчите,
а те ти носят преживяване, пречистено.
Но някак, примирена с вините,
откриваше сред новости страхотни
мотивите на поривите в сълзите,
задаващи се в дните ти самотни.
В този миг си мислеше за мен,
защото туй сега не бяха страсти
и в онзи миг аз бях за тебе осветен,
разбирайки реалните контрасти…
© Валери Рибаров Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Тук няма място за сръдни...Аз също посочвам един ориентир, по-скоро за продължаване на диалога, отколкото за проява не претенции. Вероятно трябва да се проследят текстовете...
Поздрав! -
Ако не сте разбрали, Валери, това беше шега! Съжалявам, ако с нещо съм Ви засегнала!
-
Патрисия,
Неправилно разказвате историята, показана тук!
Поздрав! -
Алкохолът е древно извинение за изневяра! Но откривам съвременно звучене, а и като тема е актуално! В случая ми е жал за Вашата героиня (не знам дали има прототип)-горката жена - напили сте я, бутнали сте я в ръцете на кавалера и - и после - осъждай колкото щеш!
-
Ще наблегнем на качеството!
Поздрав! -
Чудно нещо е,стига само да не прекаляваш с количеството!?!
Наздраве!!! -
Здравей, Кая! Добре дошла!
Алкохолът е чудно нещо.Употребява се и в радост и в мъка...Да му ударим по един аперитив, а?
Поздрав! -
"Алкохолът враг проклет е,
враг на сили ина здраве!"
Поздрав за хубавите стихове! -
Хей, здравей от мен Бургас,
фен от днес ти ставам аз
и в дует с любимата ми - Лъки
песни ще ти пееме без мъки. -
Към Лъки!
На този спомен
му направих помен
и казах ясно:"Мила,
не си се ти напила!"
Зная, че ме любиш страстно,
един чрез друг градиме вяра,
че има друго нещо, тъй нещастно,
което съм отхвърлил с нова мяра.
Но ето на...защо ли пия?
Затворих се в това мазе...
Извадих отлежалата ракия,
наливам се, без никакво мезе.
Обичам те! Историята е тъжна
и нея само аз си знам,
а ти не си ми длъжна,
но нека да остана сам!
Навлизам в нашта тишина-
сега ще ти разкажа аз за Нея,
но моля те, при мене ти ела,
така със сигурност ще изтрезнея! -
Здравей, Ади!
Аз ти благодаря за повода, който ми даде да вляза в диалог с теб, за да поставим въпроса за "жертвите на любовта".
Поздрав! -
Здравей, Вержи! Добре дошла!
Сега отстъпвам, но дай някоя шестица и на мен, че Лъки ми се кара, че съм бил голям двойкар.
Поздрав!
Поздрави! -
Здравей, Ясене!
Приятно ме изненада! Съвсем спокойно си пусни текста...Това е диалог. Можеш да си направиш препратка и в един момент може да ни хрумне и да съберем текстове за съвместно издаване....Вече се събраха няколко.
Поздрав! -
Разказах ти за този спомен,
но ти ме укори,
а в онзи миг злокобен
далече бе от мен...Уви!
Не се напивай тази вечер,
очаквам те във мойта тишина!
Бутилката е вече празна.
Обичам те!Обичам те!Ела..!
Не искам да говорим вече
за парещите в нас следи,
че ти единствен,но далечен
душата ми подпали и боли!
Мъжът за който ти разказах
ме гледаше със твоите очи,
а аз поглеждах към безкрая
до мен се плискаха вълни.
Огледалото ми се изкиска иронично,
когато минах покрай него,
съзряло в мене нещо по-различно
-сърцето ми към тебе бе поело.
И в този миг за тебе мислех.
Дали,ще чуя пак "ела"?
Дали,ще искаш да пристъпиш
в пространството на мойта тишина?
-
Валери,благодаря ти.Наистина много ми харесва как пишеш.Просто ме остави без думи,стихотворенията ти са истински,докосват се до човешката душа!
-
И сега...?!?!?!? ...Аз ще пиша една 6-ца, а вие си я делете
-
Хе, хе Валери.Написах едно стихче и точно преди да го публикувам видях твоето.Реших, че не е редно да повтарям темата ти,въпреки, че може би в моето гледната точка е различна,доколкото гледната точка за тези случки могат за бъдат няколко.Затова ще го пусна тук.Поздравявам те за стихотворението, а ето го и моето:
Виновен
“Аз не съм виновен, копеле,-
Бяхме в бара, пихме водка.
И във бара беше весело.
После викнахме и бира.
Аз не бих я бутнал,знаеш .
От кога се знаем с тебе?
Бяхме в бара,там говорехме,
Стана късно и си тръгнах.
Но я чух,че идва,гони ме.
Хвърли ми се на врата.
Аз пиян и тя пияна...
Трябваше да я изпратя.
И това е, пак говорихме.
И за тебе ми разправя,
Че си в кофти поделение,
И отдавна не си идвал.
После се прибрахме двамата.
Аз пиян и тя пияна.
Ти разбираш,знам приятелю.
Нищо няма между нас.”
Той говори,но не чувам.
Кръв и гняв и ярост дива...
Само как ми се усмихва!
Не издържам,майко мила!
- Чакай, спри,какво ти става?!
/Влиза тя,надолу гледа/
- Мислех скоро да ти кажа...
Всичко свърши между нас.
Той не е виновен, Оливър,
По-виновен май си ти! -
Здравей, Екатерина!
Не доза, ти споделяш неща, които са прекипели като твой опит, в широкия смисъл на думата и затова уважавам споделеното като неприкосновено до момента, когато стане възможно да го обсъждаме конкретно. Още веднъж ти благодаря!
Поздрав! -
Разбира се,различия ще има винаги.Аз пречупвам истината през призмата на женската истина.Може би,това значително ме отклонява от курса на заложеното,но все пак има доза истина,нали?
-
Здравей, Екатерина!
Радвам се, че се реши да споделиш. Разсъждението ти е съкровено и по своя дух то е приемливо за мен като повод за обстоен разговор, защото прозират и ракурсите на различието.
Поздрав! -
Здравей, Ади! Малка изненада за теб!
Случаят пореден уж е малък,
но ще го разкажа тука…ах,
колкото и да е жалък,
че от теб тресе ме страх.
И дано сега и тук молбата
да достигне до божествения кръст,
за да ми се промени съдбата,
станала подвластна на безумната ти мъст.
Ето, чувам твойте стъпки
и обзема ме познатото усилие,
че фрустриращите ти постъпки
неизменно водят в насилие.
Иска ми се да крещя: -”Кажи!
Пак ли имаш ти решение готово,
а на мене ми тежи
да търпя насилието отново!?”
Да! Ръката ти ме дръпва
и чертае ми Съдбата черна,
а сърцето ми изтръпва
и се чувствам повече неверна…
С теб съм толкова сама,
а ни свързваше желание…
Не! Не искам да съм ти жена,
носиш ми единствено страдание.
Аз добро от теб не виждам-
мислех ще се вразумиш сега:
за отвъдното започвам да завиждам,
ще обзема ме неистова тъга… -
Аз ще си позволя да споделя.
Долавям нюанс на ревност.Грешка.Подозираща,че само ти си Смисълът на любовта и,че само ти си Критерият,Жената е длъжна да провери.Повтарям длъжна,защото Тя никога не се доверява и винаги е в търсене на абсолютната сигурност.Тя пробва,сондира,не е в състояние да вярва в твоя капацитет безрезервно.А колкото до алкохола-той винаги е повод.Но следствието е незадоволително-пезплоден разговор,в който се ражда само ена истина-тази,от която бяга Жената-ТИ.
Последвалите дни неминуемо ще са самотни.А самотата сред хора пъстри е жестока.Трябваше й време да разбере(почувства)реалните контрасти.
ПОЗДРАВ за стиха!Накара ме да усетя отново стари,мухлясали контрасти. -
Ами първо,харесва ми стилът ти на писане.И историята,която си описал..толкова е истинска.И сякаш стихотворението е наситено от болата,която изпитва лирическия герой от постъпката на жената на сърцето му.Надявам се,че тази история не е част от личния ти живот.Иначе стихотворението е повече от прекрасно,плени ме.Моите поздравления!
-
Здравей, Ади! Добре дошла!
Можеш ли да споделиш какво ти хареса, че нещата тук са сложни...
Поздрав! -
Браво,много,много е хубаво!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Позволих си да се намеся тук,защото от този текст,читателите си направиха различни изводи,а това изцяло е наша грешка.
Ти правилно поставяш въпроса,че текстовете трябва да се проследят,
затова днес публикувах текста "Наздраве",на който "Прелъстяване"е написан от теб като отговор.
Поздрав!