Прелъстяване
Разказваш ми за тъжен спомен -
как някъде с някого си се напила,
а аз сега му правя помен,
с това, че ти си мойта мила.
Добре! Разбрах, че се напи,
но узото не е нещастно…
Не ми разказвай! Замълчи!
За мен мечтаеше тогава страстно…
Сега и аз ще се напия -
историята в подробности я знам
и моля те, недей с тия
измислици… сега с бутилката съм сам!?
Говорил съм ти не веднъж
за парещите в съзнанието следи
и знаеш, че единственият мъж
съм аз – но ти се връщаш към “преди”?!
Изглеждал този, че е свестен -
ах, прави се на повелител
и колко много бил известен,
а знаеше, че той е прелъстител!
И почнахте чрез тост след тост
история позната – пребанална,
а ти показваше се като гост
и вдигаше послушно чашата кристална.
Играта се започва с доливане
и чашата не трябва да е празна,
а ти – в преструвка на опиване,
отблъскваше историята като омразна.
И тостовете вдигахте за здраве
по начин твърде лесен -
той сипваше, а ти повтаряше:”Наздраве!”
с преживяване на миг чудесен.
Не беше таз игра опасна,
защото нямаше в нея спор,
а ти бе чудна, тъй съгласна
в любезния и сладостен отпор.
Започваше се явно авантюра
с инстинкти в срещата случайна,
разкриваща човешката натура
в превратна светлина – омайна.
Играта бе подготвена и лека,
и повод хубав трябваше да има -
ти виждаже в лицето му човека,
та срещата така да бъде поносима.
Отчете му високо добрините,
когато в няколко поредни обиколки
видяхте осветен града, но ах, в гърдите,
защо ли те пронизаха познати болки.
Погледна си в огледалото очите
и в тях видя, че всичко е безсмислено,
защото липсваха на любовта лъчите,
а те ти носят преживяване, пречистено.
Но някак, примирена с вините,
откриваше сред новости страхотни
мотивите на поривите в сълзите,
задаващи се в дните ти самотни.
В този миг си мислеше за мен,
защото туй сега не бяха страсти
и в онзи миг аз бях за тебе осветен,
разбирайки реалните контрасти…
© Валери Рибаров All rights reserved.
