Премълчано
В бездумие отива си денят,
а стъпките отекват в тишината ми,
задъхани струни не пеят, свистят,
куршумени взривове
разтърсват снагата ми.
Почти реална неареалност
са осъмнали във мислите,
нелепи спомени изтляват в жал.
Заглъхналата музика в кръвта ми
припява припева си във печал.
Не беше сън, който да досънувам.
Не беше истина, която да съпреживея,
не беше песен ти, която да допея,
сълза не си, която да отроня.
Такава болка непозната,
като троха във ъгъла на сляп...
аз искам да разкъсам тъмнината
на сто светулчени миражи,
на глътка светъл смях,
на малко огледално зайче,
което да просветне в моя свят.
Очите ми болеят от илюзии.
Душата ми в бездумие тъжи.
Неволно си помислих само,
че може би ме чакаш ти...
И стана светло
в ъгъла на моето очакване,
до лудост в мен запя кръвта,
във вените ми пътища от взиране
се спотаи красива,
сребърна дъга...
И всичкото безсилие на думите
изгуби се във сребърната тишина,
повярвах си,
че мене си очаквал,
единствен, че за мен си бил...
Че дланите ми са - твоя топлина,
очите ми са извор за надежди.
Ала мълчи сподавената тишина
и времето назад не тръгва.
а стъпките отекват в тишината ми,
задъхани струни не пеят, свистят,
куршумени взривове
разтърсват снагата ми.
Почти реална неареалност
са осъмнали във мислите,
нелепи спомени изтляват в жал.
Заглъхналата музика в кръвта ми
припява припева си във печал.
Не беше сън, който да досънувам.
Не беше истина, която да съпреживея,
не беше песен ти, която да допея,
сълза не си, която да отроня.
Такава болка непозната,
като троха във ъгъла на сляп...
аз искам да разкъсам тъмнината
на сто светулчени миражи,
на глътка светъл смях,
на малко огледално зайче,
което да просветне в моя свят.
Очите ми болеят от илюзии.
Душата ми в бездумие тъжи.
Неволно си помислих само,
че може би ме чакаш ти...
И стана светло
в ъгъла на моето очакване,
до лудост в мен запя кръвта,
във вените ми пътища от взиране
се спотаи красива,
сребърна дъга...
И всичкото безсилие на думите
изгуби се във сребърната тишина,
повярвах си,
че мене си очаквал,
единствен, че за мен си бил...
Че дланите ми са - твоя топлина,
очите ми са извор за надежди.
Ала мълчи сподавената тишина
и времето назад не тръгва.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
