В бездумие отива си денят,
а стъпките отекват в тишината ми,
задъхани струни не пеят, свистят,
куршумени взривове
разтърсват снагата ми.
Почти реална неареалност
са осъмнали във мислите,
нелепи спомени изтляват в жал.
Заглъхналата музика в кръвта ми
припява припева си във печал.
Не беше сън, който да досънувам.
Не беше истина, която да съпреживея, ...