Преоткриване

28.11.2018 г., 9:19 ч. 2019-04-15T13:49:38+03:00

Поезия » Свободен стих

475 1 0

На скалата на ръба
потрепвам боса.
От полета в нощта
белег веч ще нося.

В одежда бяла
от нощна синева,
коси развяла,
се спускам след дъжда.

И не е сън,
по-истинско е
тук навън.

Звезден прах
рисува ми корона от дантела…

Вече съм!

Вдъхновено от произведение на прекрасната поетеса Деница Петрова.

Мой звършек на нейната творба, разказваща за въображаем полет в нощна синева.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.