swestan (Светла Стоименова)
309 1573
21.11.2015 г., 0:45 ч.

Преоткриване 

  Поезия
342 0 3

Тихо седнах  под безразличието на сянката.

Пих забрава от извора с шепи.

Клонче счупих от дървото на вярата.

И отново тръгнах, безпътно към тебе.

 

Дълго чаках знак от звездите.

Път си проправях през разбити мечти.

Падах. Ставах. Пълзях по колене.

Тръни газех и отровни лъжи.

 

Ето ме тук, разпиляна и блудна.

Блед спомен. Закъсняла любов.

Извървяла на времето пътеката трудна,

днес откривам в очите ти от себе си част.

© Светла Стоименова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И на мен много ми хареса, а най-много първият куплет! Поздрави!
  • Преоткриванията за хубаво нещо!
    Особено ми хареса първата строфа, Светле!
  • На това му се казва... - Затъване в калта...!!!
    "Дълго чаках знак от звездите.
    Път си проправях през разбити мечти.
    Падах. Ставах. Пълзях по колене.
    Тръни газех и отровни лъжи."
Предложения
: ??:??