Тихо седнах под безразличието на сянката.
Пих забрава от извора с шепи.
Клонче счупих от дървото на вярата.
И отново тръгнах, безпътно към тебе.
Дълго чаках знак от звездите.
Път си проправях през разбити мечти.
Падах. Ставах. Пълзях по колене.
Тръни газех и отровни лъжи.
Ето ме тук, разпиляна и блудна.
Блед спомен. Закъсняла любов.
Извървяла на времето пътеката трудна,
днес откривам в очите ти от себе си част.