Преоткриване

Nov 21, 2015, 12:45 AM

Poetry

341 0 3

Тихо седнах под безразличието на сянката.

Пих забрава от извора с шепи.

Клонче счупих от дървото на вярата.

И отново тръгнах, безпътно към тебе.

Дълго чаках знак от звездите.

Път си проправях през разбити мечти.

Падах. Ставах. Пълзях по колене.

Тръни газех и отровни лъжи.

Ето ме тук, разпиляна и блудна.

Блед спомен. Закъсняла любов.

Извървяла на времето пътеката трудна,

днес откривам в очите ти от себе си част.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

veesii70 (Веселка Стойнева)

2015-11-22T19:47:50+02:00

И на мен много ми хареса, а най-много първият куплет! Поздрави!
ico10 (Христо Стефанов)

2015-11-21T12:14:35+02:00

Преоткриванията за хубаво нещо!
Особено ми хареса първата строфа, Светле!
Eva55 (Евелина Стоянова)

2015-11-21T11:43:32+02:00

На това му се казва... - Затъване в калта...!!!
"Дълго чаках знак от звездите.
Път си проправях през разбити мечти.
Падах. Ставах. Пълзях по колене.
Тръни газех и отровни лъжи."