Прераждане
За кой ли вече път се преродих –
уроците така и не научих,
греховна е човешката ми плът
и страстите безжалостно ме смучат.
Живях един живот във пещера –
ловувах страшни тигри и мамути,
убивах хора - роби по съдба
във джунглите на Конго и Джибути.
Веднъж и в кралство чудно се родих,
заслужих храбро рицарската броня,
по дамите придворни се пропих
и още във съня си фусти гоня.
Бях джентълмен с цилиндър, черен фрак,
от пачка долари си палех пура,
но мафията ми подложи крак
и револвер ми взе душата щура.
Сирак останах нейде във Тибет,
добри монаси ме калиха в лама,
но труден е духовният обет,
в индийка сви душата моя пламък.
Сега се преродих в една страна,
където няма никави закони -
и Бог ни е оставил настрана,
и дяволът от пъкъла ни гони.
Грехът е мода, кражбата е цяр -
какво в живота си аз да науча,
безумието ни е господар -
да бях се преродил в бездомно куче...
но хлътнах до уши в една жена -
красива като горска незабравка,
душата ще плати и таз цена:
безумна страст и пак при Бог за справка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
