Престанах
Не съм няма, за да си мълча,
искам всичко да си кажа.
Не съм и силна, за да се опълча,
затова за болката си ще разкажа.
В ден, случаен, ти си спомни,
че чувствата ми тайно съществуват
и желанията ми, толкова скромни,
единствено на тебе те робуват.
Осъзна го, стана ти приятно,
ръка подаде ми в тъмнината,
но се бе объркал най-вероятно,
тръгна си, остави ме сама с празнотата.
Остави ме, а след теб порой заваля,
слънчевите лъчи ти пропъди,
а мен така ме заболя,
сякаш на доживотен затвор душата ми осъди.
Сънят в мъка се превърна,
все съм на среднощна въртележка,
светлия ден ти го преобърна,
създавайки една болка - мъчна, тежка.
Аз не бях готова,
залъгвах се, че всичко ще се промени,
но уви - лошото доброто замени,
чувствата ти към мен вкамени.
Любовта в омраза се превърна,
а прегръдките в упрек черен.
На любовта ми така и не отвърна,
в самотата си, без мен, оказа се неверен.
А аз чаках ли, чаках,
снега през ноември
и всичките си сълзи изплаках,
но огря ме слънцето в декември...
Ти си тръгна, аз останах.
Заобича ме, но... аз престанах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Ризова Всички права запазени
