Престанем ли да пишем за любов
Зинчето със блянове живее -
и любовни стихчета си лее.
А Ангар отдавна не въздиша:
в “Други” или в “Гражданска”
ги пише.
В двора му латинки не цъфтят.
Лястовички бели не летят.
Калина в миналото му остана,
а там са и Винета, и Светлана.
И споменът за хубавата Рия -
дивата и прелестна стихия,
в дълбоки, тихи подмоли се крие.
Свèти от небето синева,
ала той не вижда и това.
Нежна е нощта, а той е груб –
сякаш че в кубинки е обут.
Боже, колко безнадеждно стар
и изкукуригал е Ангар!
Престане ли да пише за любов,
поетът за ковчега е готов!
и любовни стихчета си лее.
А Ангар отдавна не въздиша:
в “Други” или в “Гражданска”
ги пише.
В двора му латинки не цъфтят.
Лястовички бели не летят.
Калина в миналото му остана,
а там са и Винета, и Светлана.
И споменът за хубавата Рия -
дивата и прелестна стихия,
в дълбоки, тихи подмоли се крие.
Свèти от небето синева,
ала той не вижда и това.
Нежна е нощта, а той е груб –
сякаш че в кубинки е обут.
Боже, колко безнадеждно стар
и изкукуригал е Ангар!
Престане ли да пише за любов,
поетът за ковчега е готов!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Чортов Всички права запазени
