С една въздишка в сетен вопъл,

откъсна болката от мен…

престореното ти „Обичам те“

издъхна с певчески рефрен.

Не истината ме срази…

не болката в мен сломи ме…

Очите казаха ми в миг…

приключи всичко…остави ме…

Любов не е… не бе любов…

във мрежите тъга люлей.

Там мнима чувственост и зов

зад гърбовете ни се смей.

Неутешима в призрачния тон

раздялата ни върна в мрак…

на дните в облика различен,

разделящ рай от черен ад.

Емоционално нестабилни

от безпокойството телата,

като зрънца разпръснати в калта

изтляваха в по единичност сляпа.

Любов не е … и не любов

е името на всяка плътска жар.

Свалени маските изгарят

на задната седалка на страстта.