Преструвката
Преструвката прескача пропастта,
на бездната ръката й е дружка.
Не е съветник верен на честта,
а е метеж, притихнал пред вихрушка.
На нея й приляга да е част
от лицемерното лице на ада
и има ли в ръцете силна власт,
противника безмилостно напада.
Не търси съкровени светове
и истината в детските капризи.
Любува се на тайни брегове
и чака пробив от фалшиви кризи.
В усмивката й бляска яростта,
забулена в очите нетежали.
Притиска истината съвестта
и знае, че без жал са я предали.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наташа Басарова Всички права запазени
