Преструвката

10 дек. 2024 г., 17:56

Поэзия

41 0 2

Преструвката прескача пропастта,

на бездната ръката й е дружка.
Не е съветник верен на честта,
а е метеж, притихнал пред вихрушка.

На нея й приляга да е част
от лицемерното лице на ада
и има ли в ръцете силна власт,
противника безмилостно напада.

Не търси съкровени светове
и истината в детските капризи.
Любува се на тайни брегове
и чака пробив от фалшиви кризи.

В усмивката й бляска яростта,
забулена в очите нетежали.
Притиска истината съвестта
и знае, че без жал са я предали.