30.12.2006 г., 11:37

Престъпница

874 0 16
Любовта заключена е в сърцето ти като престъпница
вътре забравена от нас крещи .
В какво ли тя пред тебе съгреши?Пусни я ти поне за малко.
Нека тя да поплети на свобода, да засияе от щастие сърцето ми!

Но не я пускаш ти навън дори за миг.
Тя отчаяна, нещастна и отречена,
скимти в сърцето ти без глас...
Любовтта умира бавно между нас.



И кой накрая се оказва престъпника?
Аз, ти или тя? Кой ще я спаси от тази рутина?
На кого за помощ да се молим?
Но нека е така, щом ти сам си пожела!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Гале и този и много хубав стих!!!
    Поздрави
  • "...И кой накрая се оказва престъпника?
    Аз, ти или тя? ..."

    Любовта, не може да е престъпника. Престъпника е един от двамата - или Той, или Тя.Обикновено, когато между тях има трети. Както пишеше някъде "...двама в апартамента, трима в съда ..." или нещо такова.
  • О, не! Пак започваш ганкиното... Не ми харесваш такава! Бори се!
  • Браво,скъпа!
  • Благодаря ти МалинаПрегръщам те!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...