30 дек. 2006 г., 11:37

Престъпница

879 0 16
Любовта заключена е в сърцето ти като престъпница
вътре забравена от нас крещи .
В какво ли тя пред тебе съгреши?Пусни я ти поне за малко.
Нека тя да поплети на свобода, да засияе от щастие сърцето ми!

Но не я пускаш ти навън дори за миг.
Тя отчаяна, нещастна и отречена,
скимти в сърцето ти без глас...
Любовтта умира бавно между нас.



И кой накрая се оказва престъпника?
Аз, ти или тя? Кой ще я спаси от тази рутина?
На кого за помощ да се молим?
Но нека е така, щом ти сам си пожела!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Гале и този и много хубав стих!!!
    Поздрави
  • "...И кой накрая се оказва престъпника?
    Аз, ти или тя? ..."

    Любовта, не може да е престъпника. Престъпника е един от двамата - или Той, или Тя.Обикновено, когато между тях има трети. Както пишеше някъде "...двама в апартамента, трима в съда ..." или нещо такова.
  • О, не! Пак започваш ганкиното... Не ми харесваш такава! Бори се!
  • Браво,скъпа!
  • Благодаря ти МалинаПрегръщам те!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...