Любовта заключена е в сърцето ти като престъпница
вътре забравена от нас крещи .
В какво ли тя пред тебе съгреши?Пусни я ти поне за малко.
Нека тя да поплети на свобода, да засияе от щастие сърцето ми!
Но не я пускаш ти навън дори за миг.
Тя отчаяна, нещастна и отречена,
скимти в сърцето ти без глас...
Любовтта умира бавно между нас.
И кой накрая се оказва престъпника?
Аз, ти или тя? Кой ще я спаси от тази рутина?
На кого за помощ да се молим?
Но нека е така, щом ти сам си пожела!!!