Пресушени езера

Слънцето не грее, където теб те няма!
И не е весело, където ти не си!
Боря се със себе си, каква измама!
Плача, но за теб не са останали сълзи!

Когато ти замина, веднага зимата дойде.
Вятърът довя позната болка, страх, тъга!
Останах пак глупачка в пусти часове.
Как успях да свикна с тоз живот в тъма?

Как не се научиха да виждат тез очи?
Вече и не знам кое е истина, кое лъжа!
И всеки път, когато ме погалят слънчеви лъчи,
се връща безрезервната ми вяра в любовта!

И се мъча да заплача, знам, ще стане по-добре.
Обаче май са пресушени вече тези езера!
Душата не намери бряг и на това море!
Сърцето пак ще бие, само за да не умра!

Аз живея, за да бъде някой друг щастлив!
От моето нещастие се само музата роди!
Нека друг се радва, усещала съм този срив.
Няма повече сълзи, сърцето ми за теб ще изгори!