Пресъхнаха
Пресъхнаха сълзите, в душата ми е светло,
сърцето ми обвито в пламенна любов.
Аз знам на този свят че нищо няма да е вечно,
преглъщам Аз от хляба той суров, суров.
Когато сутрин в изгрева се взирам,
обръщам гръб на миналото, на нощта.
Враговете си не съм помислял ни за миг да ги презирам,
то всеки носи в себе си скръбта.
Пресъхнаха мечтите истината е една,
да търсим вярната пътека.
В душите ни на всеки тя е любовта,
болката без нея, не мога отрека.
В.Й. 17.05.2016г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васил Йотов Всички права запазени
