21.04.2017 г., 13:50

Превръщане

1.6K 1 2

В собствения си душевен лабиринт
за кой ли път се скитам аз объркан.
Нито спирт, нито мехлеми, или бинт,
лекуват раната, която сам човъркам.

И знам, собственоръчно издълбах
поредна празнина в моите чувства.
Добре поне, че сам си го признах,
превърна се в моето изкуство.

Всеки следващ път по-упорито
скачам смело в купчина от болка.
Сърцето стотен път лежи разбито,
но не умира
пиша стих и толкоз.

Изхвърлям те от моята система,
без грубости, а с финес и чувство.
Единствено лекуваш болни теми,
когато ги превърнеш в изкуство...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Серафим Аянски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Пепи! Опитвам се да го пазя повечко, но пък откъде ще има муза иначе..
  • Много добро! Много ми хареса!..... И все пак, моля те, по-внимателно със сърцето! Трябва да пазим моторчето! Поздрави, Серафим!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...