21 апр. 2017 г., 13:50

Превръщане

1.6K 1 2

В собствения си душевен лабиринт
за кой ли път се скитам аз объркан.
Нито спирт, нито мехлеми, или бинт,
лекуват раната, която сам човъркам.

И знам, собственоръчно издълбах
поредна празнина в моите чувства.
Добре поне, че сам си го признах,
превърна се в моето изкуство.

Всеки следващ път по-упорито
скачам смело в купчина от болка.
Сърцето стотен път лежи разбито,
но не умира
пиша стих и толкоз.

Изхвърлям те от моята система,
без грубости, а с финес и чувство.
Единствено лекуваш болни теми,
когато ги превърнеш в изкуство...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Серафим Аянски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Пепи! Опитвам се да го пазя повечко, но пък откъде ще има муза иначе..
  • Много добро! Много ми хареса!..... И все пак, моля те, по-внимателно със сърцето! Трябва да пазим моторчето! Поздрави, Серафим!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...