През погледа на една жена
Застана тихичко зад мен,
докато разглеждах мрака.
Нежно ме прегърна и постави ме във плен,
на който не можех да откажа.
Впуснах се в история позната,
бе гледана стократно отстрани,
сега разликата беше, че сме само аз и ти.
Усмихна се небрежно и устните си в моите впи
и сякаш ей така неволно вселената се разруши...
Целуна ме повторно – от мрака блесна светлина,
омайна и сияйна като любовта...
После пръсти през косите ми прокара,
бавно издиша и достави ми наслада.
В онази лятна нощ душите ни оставиха следи,
следи красиви, невинни, потайни дори.
С устни рисуваше по тялото ми и сътворяваше мечти.
Така историята се разви в ритъма на мисълта и
през погледа на една жена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
