6.03.2011 г., 21:12

През погледа на едно детство

979 0 1

(посвещава се на моя роден квартал "Клуцохор" в Сливен)

 

Прихлупени, варосани къщурки,

нисички оградки от кирпич.

И покривче от керемиди турски.

 

От двор във двор се влиза през вратички,

направо, ей така за „комшулук”.

Мъжете си говорят за асмите, жените дворчета метат.

 

На улицата тиха, по паважа, деца играят си на „Дама”.

Усмихнат мъж, висок, със бежов шлифер,

прибира се след работа, часът е три.

 

На пейката отвън, току на пътя,  седят две баби.

Плетат терлици шарени и си шептят.

Тава за лютеница трябвала им по-голяма.

 

А, аз, омърлян и разрошен, нарамил пушка от дърво,

(нея тати ми я прави от най-хубавата дъбова дъска.)

Преследвам скритите зад ъгъла приятели „апаши”.

 

Настава глъч! „Предай се! Стой!”, „Видях те първи!”

„Бум!” А майка ми подвиква през дувара:

„Прибирайте се вече, ще седнем  да ядем!”

 

Луната слънцето измества, мъждукат уличните лампи,

„На мен сега ми се играе! Мамо, още малко!”

А тя, подпряла се на вратника, усмихната ни гледа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари


  • Познавам лично това детство. Незабравимо е!Приветствам те, че си
    успял да го съхраниш чрез поезията си.Wali/Виолета Томова/

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...