Mar 6, 2011, 9:12 PM

През погледа на едно детство

  Poetry » Civic
983 0 1

(посвещава се на моя роден квартал "Клуцохор" в Сливен)

 

Прихлупени, варосани къщурки,

нисички оградки от кирпич.

И покривче от керемиди турски.

 

От двор във двор се влиза през вратички,

направо, ей така за „комшулук”.

Мъжете си говорят за асмите, жените дворчета метат.

 

На улицата тиха, по паважа, деца играят си на „Дама”.

Усмихнат мъж, висок, със бежов шлифер,

прибира се след работа, часът е три.

 

На пейката отвън, току на пътя,  седят две баби.

Плетат терлици шарени и си шептят.

Тава за лютеница трябвала им по-голяма.

 

А, аз, омърлян и разрошен, нарамил пушка от дърво,

(нея тати ми я прави от най-хубавата дъбова дъска.)

Преследвам скритите зад ъгъла приятели „апаши”.

 

Настава глъч! „Предай се! Стой!”, „Видях те първи!”

„Бум!” А майка ми подвиква през дувара:

„Прибирайте се вече, ще седнем  да ядем!”

 

Луната слънцето измества, мъждукат уличните лампи,

„На мен сега ми се играе! Мамо, още малко!”

А тя, подпряла се на вратника, усмихната ни гледа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments


  • Познавам лично това детство. Незабравимо е!Приветствам те, че си
    успял да го съхраниш чрез поезията си.Wali/Виолета Томова/

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...