През пръстите на утрото
Звездите се подреждат
загадъчно
и чародейно
във многомерната координата
на живота -
пространство синьо,
лъчист поток
от мигове
клонящи към безкрайност,
нарастващи
в безумието тихо
на времето,
в което
сме заедно там някъде,
над битието.
В небесното пространство,
фиксирам с поглед
всички светли точки.
Опитвайки се да ги свържа
чертая път,
по който да достигна
до дълбините на сърцето ти ...
Усещам красотата ти незрима
и чувствата
избухнали до безсъзнание,
в разцвета див
от нежноструйната ни обич -
наситена
с хармония
от звуците градивни ...
Акорди меки
на отклика от струните
трептящи
по бръчките на челото –
бразди,
дълбоко врязали се във плътта ...
Обтичам те
с изгарящи флиуди –
поток,
опарил клетките на дните,
разтворили се
във обичност докрай ...
Целувам те през клепките
на еловите клонки,
събудили
в сърцето горска свежест
от бодри крачки
в минутите,
потропващи от лъчезарност...
Докосвам мислите ти с мисъл
и галя цялостта,
разливаща се
в песните на славей,
отпуснал щедро
гласните си струни
пред прага на нощта...
От трелите му
в многомерност жива
притихвам
в пъстроока съвършеност,
завършена
от край до край в очите.
Несетно ... съм се сгушила
до теб
и тихичко заспала съм така,
захласната
в картините
от звездната подредба,
изпълнила
небесното пространство –
рисунък
с форма на сърце ...
Не говори ... не говори ...
Унасям се от обич
и заспивам ...
Ще те сънувам дълго,
отново
и отново
до теб ще съм,
като копнеж нестихнал...
Нощта е светла,
а утрото
с чаровност ни намига...
Отварям
портите на моята душа -
широко е,
широко е ...
И светло ...
А любовта,
през пръстите на утрото
до тебе галещо достига ...
Залива с топлината си, залива ...
загадъчно
и чародейно
във многомерната координата
на живота -
пространство синьо,
лъчист поток
от мигове
клонящи към безкрайност,
нарастващи
в безумието тихо
на времето,
в което
сме заедно там някъде,
над битието.
В небесното пространство,
фиксирам с поглед
всички светли точки.
Опитвайки се да ги свържа
чертая път,
по който да достигна
до дълбините на сърцето ти ...
Усещам красотата ти незрима
и чувствата
избухнали до безсъзнание,
в разцвета див
от нежноструйната ни обич -
наситена
с хармония
от звуците градивни ...
Акорди меки
на отклика от струните
трептящи
по бръчките на челото –
бразди,
дълбоко врязали се във плътта ...
Обтичам те
с изгарящи флиуди –
поток,
опарил клетките на дните,
разтворили се
във обичност докрай ...
Целувам те през клепките
на еловите клонки,
събудили
в сърцето горска свежест
от бодри крачки
в минутите,
потропващи от лъчезарност...
Докосвам мислите ти с мисъл
и галя цялостта,
разливаща се
в песните на славей,
отпуснал щедро
гласните си струни
пред прага на нощта...
От трелите му
в многомерност жива
притихвам
в пъстроока съвършеност,
завършена
от край до край в очите.
Несетно ... съм се сгушила
до теб
и тихичко заспала съм така,
захласната
в картините
от звездната подредба,
изпълнила
небесното пространство –
рисунък
с форма на сърце ...
Не говори ... не говори ...
Унасям се от обич
и заспивам ...
Ще те сънувам дълго,
отново
и отново
до теб ще съм,
като копнеж нестихнал...
Нощта е светла,
а утрото
с чаровност ни намига...
Отварям
портите на моята душа -
широко е,
широко е ...
И светло ...
А любовта,
през пръстите на утрото
до тебе галещо достига ...
Залива с топлината си, залива ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Всички права запазени
6
