Презрение
Ти ме презираш!
Нима ти ям от паничката,
нима ти откраднах
лъжичката?
Нима ти пих
от чашата
застояла вода
или ти запалих одеялото?...
Ах! Да!
Имам дарбата да
изравям калта от
душата ти,
да те виждам без маската,
с която прикриваш
белега на омразата,
застинал в поза
на сатир-романтик...
Не ми отговаряй!
Презирай ме!!!
Та ти не разбираш,
че твоята омраза
светла пътека трасира
пред моята крилата душа.
Лунно просветление!
А на тебе... скъпа!
ти носи само скръб,
яростна болка
... и омерзение!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Наталия Иванова Всички права запазени
