28.01.2009 г., 7:53

Причините

704 0 2
Ние не сме герои,
колкото и да ни се иска.
Втълпяваме си качества,
с които да парадираме.
И това не е нарочно,
просто такъв е човекът.
Бързо измисля причините,
сякаш за тях ще живее вечно.

От колко време ги чаках -
събитията, които ми трябват.
Когато и мислите падат,
да има една да ме радва.
За да бъдем доста щастливи,
не ни трябва толкова много.
Причините, когато са живи,
животът се връща отново.

И аз не искам изчакване,
не ми трябва да бъда вечен.
Вместо постоянно заякване
и поход твърде далечен.
Кому му трябват илюзии?
Всеки може сам да успее,
когато вътре в себе си научи
всички причини да живее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Андонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кому ли трябват илюзии? или На кого му трябват илюзии?
    "кому му" е толкова неправилно, че нямам думи...

    и още тук-таме думички ме пообъркаха, но това си е мой проблем...
  • така е някак ...

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...